Разговаряме с Екатерина Лозанова във връзка със случилото се в училище „Проф. Иван Батаклиев“ в Пазарджик. Припомняме, че преподавателката Верка Маратилова накара третокласници да заплюят техен съученик, докато той е бил изправен пред дъската. Причината – наплютото дете било оплюло преди това двама свои съученици. Коментарите за постъпката на учителката са разнопосочни – част от родителите искат наказание за случилото се, други събраха подписка в нейна защита.
– Какво е мнението ви за начина, по който е реагирала преподавателката Верка Маратилова? Наплюването може ли да бъде метод за възпитание?
– Ние, психолозите, не работим, за да съдим хората, а търсим причината за действията им. Всеки човек изхожда от потребностите си. Когато има стресова ситуация, реагираме по различен начин, който може и да не се хареса. Ще го обясня по-подробно. В стресова ситуация всеки човек има различни стратегии за справяне, т.нар. копинг стратегии. При едни е да избягат от ситуацията, при други – да нападнат. Трети блокират и не знаят как да се справят. Човек си изгражда тези копинг стратегии още от ранно детство и в хода на живота действа според тях. В случая с наплютото дете това не е метод за възпитание. Но важното тук е да се разбере, че детето е имало някакъв проблем с двама свои съученици и този проблем трябва да бъде разрешен с помощта на училищен психолог, директор и родители. Тоест, преди да се предприемат някакви стъпки, по-добре да се види причината, подари която момчето е оплюло двамата си съученици, и защо те пък са го нападали.
Аз четох много, слушах новините и не видях някъде да се намесват родителите. Работила съм и в училище и там съм се натъквала на много такива случаи. В кабинета ми също идвам деца – било то жертви или нападателите, чийто родители се притесняват, че са агресивни. В този случай работим с това – кое кара детето да реагира по този начин. И помагаме чрез терапия то да научи нови копинг стратегии, които са съответни на ситуацията и не биха били разрушителни за него или отсрещния. Смятам, че в училищните среди трябва да има единна политика и когато стане така, веднага да дойде училищният психолог, да се уведомят родителите и да се свика среща, в която да участва класният ръководител, свидетелите, децата, родителите и директорът. Да, може би това отнеме време и представлява усилие за много хора. Но по начина, по който е реагирала учителката, има шанс да научи детето и всички останали деца, че като ти направят нещо, ти трябва да отвърнеш със същото. Което в живота много пъти няма да е здравословно. В едни семейни взаимоотношения например, ако съпрузите са агресивни един към друг, това по-скоро би влошило отношенията им, отколкото да решат проблема. Затова има специалисти, учители, родители, за да се помогне, да се анализира ситуацията и според анализа да се вземат мерки. Но не обвинявам учителката от друга гледна точка – тя си има нейни стратегии за справяне. Тук можем да се качим по-нагоре в самата ни система, която трябва да преподава на учителите такива знания, трябва да следи тези неща.
– Как ще се отрази случилото се на децата – не само на Митко, но и на другите ученици, част от които вероятно не са искали да го наплюват?
– Точно така, има деца, които ще го направят против волята си, ще се чувстват виновни и това за тях не е добре. Примерът, който им се дава, не е добър. Други деца пък, които само това чакат, защото така се е случило възпитанието им, имат зелена светлина да се изтъкнат. А за наплютото дете може да бъде много травмиращо, защото той е един, а те са много. Остава сам сред тълпата и може да получи травма, че защитавайки се от двамата си съученици, той излиза виновен. Трудно мога да коментирам ситуацията, без да бъде анализирано кой е започнал и защо. Докато работех в училище, при такива случаи винаги съм канила всички участници и съм ги разпитвала един по един. Взимам контрол над ситуацията и им казвам ясно, че няма да бъдат съдени и наказвани, но всеки трябва да си каже гледната точка. И след като се стигне до единодушно мнение кой за какво е виновен, тогава да се вземат мерки. Но преди това съм спечелила децата. Те са по-чисти, необиграни, действат първично, според това как родителят ги е възпитал, според това какво им е наложило обществото. И всъщност те не могат толкова лесно в тази крехка възраст да разсъдят причинно-следствена връзка. Затова е много важно първо да имаме доверие с тях, и, второ, да тръгнем с любов към тях. Да се обсъди и с двете страни защо са го направили, какво е станало и да се даде един възпитателен метод. За първи път чувам плюенето да е възпитателен метод.
Ако не се вземат адекватни мерки, случилото се би могло да навреди на детето в по-късен етап, а и в сегашния етап, ако той бъде заклеймен в училище, че е лошият. Ще се чувства много тежко, ще изпитва гняв. И има пак няколко начина за справяне. Ако е виновен, може по друг начин да ги види нещата – като „аз си го заслужавам”. Ако е човек, който е несправедливо обвинен и е възпитаван съгласно тези норми на поведение, които са добронамерени, без вина виновен той ще се травмира, ще изпитва вина, ще загуби лична самооценка, която да е реална. По-скоро ще му се занижи самооценката и може да му стане трудна комуникацията занапред, защото ще се страхува от грешка и от наказание. Какъвто и да е случаят, няма да е добре, ако не се вземат адекватни мерки.
– Според вас случилото се има своята предистория, тези три деца имат някакъв конфликт, така ли?
– Винаги има предистория. Може това да е първият конфликт, но все пак имат конфликт за нещо. Ако детето е в норма и в междучасието те комуникират спокойно, за да тръгнат да се плюят, има причина. Дали тя ще е желание за внимание, дразнение, наказание или конфликта, това са все причини, които пак се крият в личността, характера и възпитанието. Нищо не се случва без причина. Хубаво е да се повикат родителите, директорът, да вземат решение за определено наказание или възпитателни мерки. Или ако трябва, да се препрати към училищния психолог, който да вземе мерки. Защото едно дете, за да реагира по такъв начин, някъде го е научил. Ние защо не се плюем?
– Имате ли подобен случай в практиката си?
– Да. Имах случай с 8-годишно дете, което удряше останалите деца, когато се скара с тях – било за учебници, химикал или закуска. Родителите го доведоха при мен. През консултациите установихме, че това дете не може да се контролира. Попитах го, защо удря, а то ми отговаря, че му взели някакви вещи. А защо според теб ти ги взимат тези неща, питам аз. А то ми обяснява, че често е с нов химикал например и съучениците му искат да го видят, но не им го дава, защото може да му го счупят или да не го върнат. Оказа се, че това поведение е видяно вкъщи. Родителите не му давали определени неща, за да не ги счупи. И оттам се започна работа с родителите. Това дете го научихме на социални умения. Да е по-доверчиво (не наивно) и да бъде по-отворено към света. Тогава създаде приятелства и не беше заклеймено в класа, който е скръндза и несоциален.
– Дайте някаква препоръка на родителите на всички деца, участвали в наплюването.
– Когато има такива конфликтни ситуации, потърсете помощ – било от учител, директор, училищен психолог или психотерапевт. А към цялото общество препоръката ми е професионализмът в работата да бъде на първо място. Има си принципи на работа. И когато има някаква стресова ситуация, според тези принципи, вие работете, а не според личните си виждания.
Разбрах, че и прокуратурата се заема със случая. Важно е родителите да не остават безучастни и да не съдим толкова строго, а по-скоро да търсим причината за нещата, защото тогава можем да вземем най-адекватни мерки. И да направим така, че от стресовата ситуация да се излезе с опит, а не с травми.