Приказкотерапията е един от най – старите и работещи методи, които предават поуки, въздействат на емоциите и въображението , както и поднасят информацията по един достъпен начин.Още от началото на човешката история разказването на истории е неизменна част от живота на хората. Дори преди появата на речта и писмеността, хората са предавали знания чрез рисунки, действия и игри.
Макар приказките да не осигуряват пряко оцеляване, те играят ключова роля за развитието и безопасността на човечеството. Чрез тях поколенията са предавали опит, ценности, предупреждения и разбиране за света.
Днес приказките често присъстват в ежедневието ни като част от вечерния ритуал на децата или като форма на забавление. Но тяхната стойност далеч надхвърля това.
Ролята на приказките в психотерапията
Приказкотерапията е част от арт терапията и представлява мощен инструмент за работа с деца. Тя подпомага:
- емоционалната регулация
- справянето с тревожност
- преработката на травматични преживявания
Методът придобива популярност в края на XX век благодарение на руския психолог Татяна Зинкевич-Евстигнеева, която създава неговата теоретична основа.
Днес приказкотерапията се използва успешно по целия свят.
Как работи?
Работата с деца в терапевтичен контекст често включва метафори, символи и игра. Малките деца рядко могат директно да назоват и обяснят чувствата си.
Приказките правят именно това възможно.
Чрез истории – често с участието на животни – се представят ситуации, близки до реалните преживявания на детето. Така то може да разпознае себе си в сюжета, без да се налага да говори директно за собствената си болка.
Този процес има два важни ефекта:
- детето „вижда“ своите трудности отстрани, в безопасна форма
- разбира, че това, което преживява, не е необичайно или непоправимо
Приказката започва точно там, където се намира детето – на неговото емоционално, когнитивно и развитиево ниво – и му помага да осмисли преживяванията си.
Кога е подходяща?
Приказкотерапията има широк спектър на приложение и може да бъде полезна при:
- тревожност
- страхове
- развод в семейството
- раждане на ново дете
- ниска самооценка
- силна самокритичност
- гняв
- трудности в социалните контакти
- загуба
- изграждане на навици
- хиперактивност
Често тя се използва като допълващ метод към други терапевтични подходи.
За кого е подходяща?
Макар най-често да се използва при деца, приказкотерапията има своите корени дълбоко в човешката история и е приложима за хора от всички възрасти.
Всеки, който може да се свърже с история, може да открие в нея отражение на собствените си преживявания.
Намирането на личните ни трудности в символичния свят на приказките и тяхното „разрешаване“ в безопасна среда е малка, но значима стъпка към по-добро разбиране на себе си.
Приказките не са просто истории за приспиване.
Те са мост между вътрешния свят на детето и реалността, инструмент за разбиране, утеха и промяна.
Използвани осъзнато, те могат да бъдат незаменима част от подкрепата, която даваме на децата по пътя им към израстване.
Славена Събчева – Детски психолог
