Емоции – Емоционалната интелигентност и децата
Емоциите са част от човека още от самото му раждане. Наравно с първата глътка въздух, децата изживяват и първите си емоции –– страх, тъга, радост, гняв. Всички те са силни, завладяващи и макар да ги споделяме дори с животинския свят, начинът, по който ги обработваме и сложността им, ни прави толкова различни от тях. Всички емоции, както базовите (страх, гняв, радост, тъга), така и сложните като срам, вина, съчувствие, любов, са неизменна част от всеки един от нас и участват в живота ни на ежедневна база. Американският психиатър, преподавател и автор Даниел Дж. Сийгъл пише: „Емоциите са сърцето на човешкия опит.“
Макар да са заложени в нас и да се появяват естествено и спонтанно, разграничаването, овладяването им и справянето с последствията от тях е умение, което трябва да се усвои като всяко друго.
Как да научим децата си на емоционална интелигентност?
На първо място, всяко човешко същество има нужда от думи, чрез които да разбере света около себе си. Началото на разпознаване на емоциите започва с правилното им назоваване. Когато децата са малки, разбират именно от родителите как се наричат предметите около тях и кого да извикат, когато имат нужда от помощ. Емоциите също носят своите имена и възрастните са хората, които могат да ги научат на тях.
Всеизвестен факт е, че децата се учат как функционира света основно от примера на възрастните. В контекста на емоционалната интелигентност, това се случва, когато родителите успешно разпознават своите емоции и ги назовават гласно. Това залага у тях идеята, че дори страшни понякога, силни или неконтролируеми, емоциите са нормални и всички ги изпитват.
Всички емоции са нормални и позволени. Не всички реакции обаче са. За да могат децата да се научат как да се справят по безопасен начин с емоциите, на първо място трябва да знаят, че те са неизбежни и нормални. Посочването им в книжки, филмчета, сред собствените им приятели, по улицата и в семейството бавно научават малките хора, че емоциите са разрешени и няма причина да се страхуват от тях.
Емоционалното развитие е пряко свързано с отношението на детето с неговия родител, както известният основател на теорията на привързаността Джон Боулбипише: „Ранните емоционални връзки между детето и неговия грижещ се са жизненоважни за емоционалното развитие.“
Емоционалното свързване започва с двустранно споделяне и откритост. Това се изразява в искрено любопитство от страна на родителите към интересите на детето, споделяне на собствените такива, търсенето на общи занимания, които да донесат взаимно удовлетворение. В моментите на удоволствие и свързаност се откриват най- много възможности за обсъждане на емоциите, разпознаването им и идеи за правилното справяне с тях.
Емоциите могат да бъдат източник както на позитивни преживявания, така и на негативни. Но именно те правят човешкия живот вълнуващ, пъстър и пълноценен. Разпознаването им както у самите нас, така и у другите, допринася за удовлетворяващите връзки с околните и със самите нас. И както всяка друго умение, то също подлежи на тренировка и усъвършенстване чрез практика и повторения. Колкото по- рано започне този процес у децата, толкова по-стабилна е основата, която ще им помогне да живеят пълноценен, балансиран живот като възрастни.
Автор: Славена Събчева – детски психолог
https://www.marieta-logoped.bg/
