Децата и етикетите
Често използваме определения за себе си и за околните, които сякаш точно описват качествата ни: „Тя е перфекционист“, „Той е разсеян“, „Те са си такива“.
Но дали тези етикети просто отразяват кои сме, или всъщност оформят това, в което се превръщаме?
Този въпрос си струва да бъде разгледан по-дълбоко – особено когато става дума за деца.
Как децата изграждат представа за себе си?
Още от зачеването детето съществува в пълна симбиоза с майката. В продължение на 9 месеца тя е неговият свят – източник на сигурност, храна и живот.
След раждането тази зависимост продължава. В първите месеци детето няма усещане за отделност – то преживява майката като част от себе си. Едва между 6-тия и 9-тия месец започва да разбира, че тя може да се отдалечи и да се върне.
Между година и половина и три години детето осъзнава, че е отделна личност. Започва да изследва света и да открива, че действията му имат значение.
До около 7-годишна възраст децата вече имат усещане за себе си като личности, но все още разчитат силно на възрастните, за да разберат кое е правилно и кое – не.
Именно тук се крие огромната сила на родителските думи.
Как възрастните влияят на самооценката?
Френският психолог Франсоаз Долто казва:
„Човешкото същество е преди всичко същество на езика.“
Думите са начинът, по който детето разбира света – и себе си.
Д-р Хаим Гинът допълва:
„Децата са като мокър цимент – всичко оставя отпечатък.“
Всяка дума, всяка реакция, всяка оценка се запечатва и участва в изграждането на вътрешния образ на детето.
Как „етикетите“ оформят личността?
Фрази като:
- „Ти си разхвърлян“
- „Много си инатлив“
- „Голям палавник си“
често се казват с лекота и без лошо намерение.
Но за детето те звучат като истина.
Поради силното доверие към родителите, то не ги поставя под съмнение. Така постепенно започва да се възприема през тези определения и несъзнателно да се държи в съответствие с тях.
Как да насърчаваме без да поставяме етикети?
1. Фокус върху поведението, не върху личността
Вместо:
- „Ти си непохватен“
кажете:
- „Чашата май се изплъзна, защото не беше хваната стабилно“
Така:
- отделяте действието от личността
- оставяте пространство за промяна
2. Избягвайте предварителни очаквания
Изрази като:
- „Това е трудно за теб“
- „Ти няма да се справиш“
могат да обезкуражат детето още преди да е опитало.
3. Насърчавайте усилието, не резултата
Вместо:
- „Браво за отличната оценка“
опитайте:
- „Видях колко усилия вложи“
Това учи детето, че стойността е в опита и постоянството, а не само в крайния резултат.
4. Внимавайте как говорите пред други хора
Децата слушат – дори когато мислим, че не го правят.
Те изграждат представата си за себе си и от разговорите на възрастните.
5. Бъдете пример
Най-силното послание идва не от думите, а от поведението.
Децата се раждат с любопитство, доверие и желание да откриват света.
Начинът, по който говорим с тях и за тях, може или да разшири този свят, или да го ограничи.
Когато заменим етикетите с разбиране и подкрепа, ние им даваме нещо много по-ценно –
възможността да изградят автентична и уверена личност.
Славена Събчева – Детски психолог
