Страховете при децата

Home / Страховете при децата

Страховете при децата

 

Всеки човек, без значение дете или възрастен, е изпитвал емоцията  ‘‘страх‘‘  през някакъв период от живота си или в определена ситуация. Чувството на безпокойство  може да бъде потискащо, демотивиращо и много мъчително. Но при  децата, които се чувстват така, може да бъде не само нормално, но и здравословно. Справянето с тревожността може да подготви младия човек да преодолее предизвикателните ситуации от живота.

Тревожността се дефинира като   ‘‘опасение без видима причина’’.
Това обикновено се случва, когато няма непосредствена заплаха за безопасността ни, въпреки това  заплахата се чувства истински.  Безпокойството или тревожността ни карат  да искаме да избяме от ситуацията – бързо.  От друга страна малка част безпокойство  може действително да ни помогне  да останем фокусирани и съсредоточени.Страховете или тревогите за някои неща могат да ни бъдат от полза, защото  карат децата да се държат по безопасен начин. Например, едно дете със страх от пожар, ще  избегне играта с кибрит. Малчуганът може и да се страхува от тъмното, духове, чудовища, да остане само и много други неща, но това зависи от възрастта.*

 

ВАЖНО е да знаем обаче, че за всеки страх има граници. Ако тревогата е твърде силна и пречи на нормалното  функционеране на детето , трябва да потърсим помощ.

Ето и някои симтоми, които може да има едно  дете,което се безпокои:

  • става вкопчващо,
  • изпитва нервност на моменти;
  • може да има проблеми със съня: да заспива трудно или да се събужда по-трудно от нормалното;
  • потящи се ръце;
  • ускорен пулс и дишане;
  • главоболие;
  • болки в стомаха;
  • гадене.

При засилването на тези симтоми, невъзможността детето да се справи и напредването на проблема, у детето може да се сформира нов тип поведение, който да попречи или забави нормалното емоционално и интелектуално развитие.

Такова поведение може да бъде свързано със следните действия:

  • Заучена безпомощност;
  • Вторична изгода;
  • Вкопчване в значим възрастен;
  • Затваряне в себе си;
  • Избягване.

Това са защитни механизми. Поради този факт е от изключитвелна важност да се изследват причините за проблема и правилните стратегии за справяне. Ако тревогите продължат твърде дълго, могат да окажат влияние върху чувството за благополучие на детето. Тревожността, асоциирана със социално избягване може да има дългосрочни последици. Например, едно дете, със страх  от отхвърляне може да не научи важни социални умения, което може да доведе до социална изолация.

 

 

*Естеството на тревогите и страховете се променя с развитието и растежа на  децата* :

Изпитвайки страх и тревога от непознат човек, влизащ в стаята, бебетата например се вкопчват в родителите.
Децата между 10 до 18 месечна възраст изпитват страхове от раздяла с родителите. Те стават по-емоционални, когато единият или двамата родители излизат, напускат помещението, отиват на работа.
Децата на възраст от 4 до 5 години се тревожат относно неща, които не са базирани на реалността, като страхове от чудовища, духове и прочие.
Децата на възраст между 7 и 12 години се страхуват, от неща, които отразяват реалните обстоятелства, които могат да се случат на тях, като например телесни наранявания и природни бедствия.

По време на растежа на детето, един страх може да изчезне или да се замени с друг. Например, детето, което не може да спи на загасени лампи на 5-годишна възраст, се наслаждава на истории за духове години по-късно. Или дете, което може да поиска да погали лъв в зоопарка, не би посмяло да доближи кучето на съседа.

 

 

Родители, когато детето ви се почувства уплашено, застрашено или трвожно, поговорете с него. Ако виждате проблем, навременното му решение, ще благоприятства развитието на малчугана.  Каквито и методи  за справяне да използвате винаги помнете, че, трябва да ги практикувате с търпение и любов!

 

 

Автор: Екатерина Лозанова 

Психолог

https://www.facebook.com/pg/logoped.psiholog.marieta/about/?ref=page_internal